100 години от рождението на Николай Лъсков

Николай Георгиев Лъсков- смелият командир на партизански отряд „Народен юмрук”, е роден на 22 ноември 1910 г. в Ямбол. Завършва педагогическо училище в родния си град.

Като юноша Лъсков работи в тухларска фабрика, в мелницата при гарата в Ямбол, помага на родителите си. Той е отличен спортист, любимец на другарите си. Назначен е за учител по физическо възпитание в гимназията в Поморие. Там се запознава със смелата комунистка Яна Георгиева. Яна го свързва с дейни комунисти и през 1940 г. е приет за член на партията. С делата и със своя пример, Николай и Яна обединяват прогресивните учители от бившата поморийска околия, работят в масовите организации, възпитават децата в антифашистки дух, колкото и рисковано да е това. Лъсков е избран за председател на учителската професионална организация. Заедно  с Яна взема участие в събирането на подписи за сключване на пакт със Съветския съюз. За антифашистката си дейност Николай и Яна са уволнени от училището. Лъсков вече е включен в партийния комитет в Поморие.

На 2 срещу 3 юни 1941 г. е арестуван и откаран на остров Света Анастасия, а след това в концлагера Еникьой, Ксантийско. От лагера го освобождават чак през есента на 1943 г. Заселва се в с. Оризаре, където работи в тухларната фабрика. Свързва се с нелегалния  районен комитет на партията в Каблешково и се включва активно в изграждането на отечествено- фронтовските комитети. Разнася нелегални позиви.

Когато през пролетта на 1944 г. в бургаския край се сформира партизанският отряд „Народен юмрук” по решение на щаба на Шеста оперативна въстаническа зона, Николай Лъсков е назначен за командир на отряда. Поема пътя на героичната борба заедно с другарката си Яна.

В утрото на 23 юни 1944 г. Лъсков, Яна и няколко техни другари партизани са подло предадени в околностите на село Козичино. Храбрият командир е покосен от картечния огън на врага. Жандармеристите го отнасят го в селото, където по- късно през деня е убит.